МЕТОДОЛОГИЯ НА ОБУЧЕНИЕТО С ПОМОЩТА НА ИНТЕРНЕТ От всички постижения на информационните и комуникационните технологии през последните десетилетия най-впечатляваща е световната мрежа, наричана Паяжината, Уеб или Мрежата (на англ. World Wide Web, означавана накратко с WWW или W3). От популяризирането й през 1993 г. тази мрежа става основно средство за черпене и обмен на информация. Всякакъв вид информация, варираща от потребителска информация (финанси, пътувания, хоби, пазаруване и т. н.) до история, медицина и природонаучни дисциплини, може по принцип да бъде намерена от почти всеки човек по света. Но потенциалът на Интернет в образователната сфера доскоро бе пренебрегван (не само в България). Едва когато във всяко училище бъде налице достатъчно бърз и надежден Интернет, може да се надяваме, че ще бъдем свидетели на убедителни примери за това, как учители, ученици и учени участват в съвместни изследователски проекти с помощта на Паяжината. По какви начини може да се използва Интернет в обучението? Възможен отговор на този въпрос намираме в публикацията “Уеб-базирано обучение” (Thijs et al, 2001). По-надолу ще се спрем на някои основни моменти в това ръководство, които илюстрират методологията за обучение с помощта на Интернет, разработена в рамките на проекта. Образователен потенциал на Мрежата Мрежата предлага много възможности за подпомагане на учебния процес (Kahn, 1997). Освен потенциал за обогатяване на по-традиционните педагогически подходи, тя притежава и разнообразен потенциал за прилагане на новаторски подходи, свързани с преподаването и ученето (Web-based education commission report, 2000). В настоящата секция се дискутира този потенциал: На първо място Мрежата осигурява достъп до т.нар. кибер-библиотеки, предоставящи обширен обем информация за съвременното съдържание и нужди на различните учебни предмети. Тези библиотеки се различават от обикновенните по отношение на мащаб, разнообразие и комуникационни възможности (Collis, Moonen, 2001). Предлаганите материали са в различни формати (например текст, образи, звук, анимация). Такава разнообразна информация осигурява солидна основа за създаването на учебни среди, в които учениците могат да бъдат въвлечени в изследователски процес на учене – процес, в който ударението е върху развиването на умения за решаване на проблеми. С помощта на средства за симулация и визуализация, базирани на Интернет, могат да бъдат изследвани явления, свързани с различни научни области, и да бъдат илюстрирани различни теории. Като предлагат достъп до ресурси, използвани от учени, изследователи и историци, кибер-библиотеките отварят врата за проучването на автентични проблеми в реален контекст (Web-based education commission report, 2000). Под въздействието на големия обем информация учениците имат възможност да развият способностите си да станат “организатори на знания”. Учениците могат да се научат как да търсят информация, как да си осигуряват достъп до нея и как да оценяват адекватността и качеството на намерената информация. Чрез тези процеси те могат да развият и уменията си да събират, организират, анализират и синтезират информацията. Такова извличане на информация може да бъде част от направляван изследователски проект, в който учениците работят по реални проблеми. По този начин учениците могат да развият изследователски умения като например формулиране и анализиране на проблеми, разработване на план за събиране (търсене) на информация, анализиране на събраната информация и правене на заключения. Благодарение на Мрежата учениците могат да работят в рамките на реални изследователски проекти, с реални ресурси и средства, които иначе не присъстват в училище (Web-based education commission report, 2000). Те могат например да провеждат експерименти във виртуална лаборатория, осигурена от НАСА (Националната агенция за космически изследвания на САЩ). Накратко Мрежата има потенциала да предоставя на учениците богата среда за достъп до актуални информационни източници, в която те могат да прилагат изследователски умения за решаване на автентични реални проблеми. На второ място Интернет предлага разнобразни възможности за комуникиране и създаване на “мрежи от хора”. Електронната поща (e-mail) е най-широко познатият начин за пренос на електронни съобщения. Когато един e-mail е адресиран до сървър с повече абонати (list server), той автоматично се разпространява до всеки абонат. Освен електронната поща (която е асинхронна комуникация), софтуерните средства за разговор позволяват онлайн синхронна комуникация. Друг начин за комуникация е посредством новинарски групи (news-groups) в Интернет по множество теми и форуми, представляващи онлайн дискусионни групи, в която участниците с общи интереси могат да обменят открити съобщения. Тези софтуерни средства дават възможност на учениците да развият умения за общуване и социално взаимодействие. Учениците могат да участват в лична електронна кореспонденция или общи учебни проекти. Участието в такива проекти им дава шанс да развият грамотността си и да обогатят културната и общата си компетентност. Чрез съвместни изследователски проекти с други училища учениците се учат също и да си сътрудничат и като резултатите развиват необходимите умения за успешно взаимодействие в екипи. На трето място Мрежата предлага големи възможности на учениците да представят информация и да обменят продукти с останалите. Възможността да се добавят и обменят идеи посредством Уеб се приема за фактор, подпомагащ ефективното придобиване на знания по нови пътища. Учениците могат да си направят собствени уебсайтове или да представят своите продукти в съществуващи уебсайтове. Публикуването в Уеб отваря вратата за потенциално по-широка аудитория и предоставя възможности за образователни диалози между авторите и аудиторията. След конструктивна критика учениците могат да коригират публикуваните резултатите. Накрая Интернет предлага възможности за нови форми на оценяване на ученика. Такава форма е електронното портфолио, в което могат да се събират и документират разнообразни материали (текст, фотографии, аудио, видео) за наблюдение, контрол и документиране на напредъка на учениците. Нещо повече, Уеб-базираните тестове могат да включват точки, които са пригодени за отчитане на индивидуалната успеваемост на учениците. Такива тестове предлагат възможности за автоматично изчисляване на резултатите, както и за съхраняване и анализ на данни. Информацията за успеваемостта на учениците може да бъде на разположение онлайн с пряк достъп от страна на учителите, което им дава възможност да съобразят преподаването си с нея. Макар употребата на Уеб-базираното тестване във военната област и обучението във фирмите да нараства, използването му в образованието все още е ограничено (Web-based Education Commission report, 2000).